RawLab.bg

Любимата пролет е отново навън и прелива от свеж хлорофил, напъпили клонки, разпукващи своя прозирен, крехък и омаен цвят...🌞🌱🌸Величествената природа се възражда за нов живот под ласките на изобилната слънчевата светлина и влагата на дъждеца. А тревата е млада, мощна и пълна с жизнени сокове, окъпана в онзи мой любим Веронезе нюанс и идва да ни напомни, че цветът на здравето е зелен и чист, а грижата ни за него е това, което правим с нежност всеки ден- методично, последователно, усърдно, съзнателно- нашият неизбежен приоритет, който показва отношението ни към света, към начина ни на живот, уважение към тялото ни като към храм и дадения ни благослов Свише- да сме носители на Душа- частица от непреходността на Божественото. 🙏

Здравето ни е преди всичко лична отговорност и е в пряка релация със стремежите и знанията ни, приложени на практика, а единствената сигурна защита на организма ни е добре функциониращата жизнена сила, адекватния ни имунен отговор, построен върху простичките закони, според които е проектиран човешкия геном- ум, емоции, физическа обвивка.

Още Хипократ е твърдял, че здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот, базиран на природните закони и човек никога не боледува на части- всичко което става в отделния орган, засяга цялото...Статусът на здравето не се измерва с липсата на болест, а чрез съзидателността на начина ни на мислене и съдържателността на живота, който водим.

Бог ни завеща простичкия принцип на чистата клетка в Битие 1:29: „Ето, давам ви всяка семеносна трева, която е по цялата земя, и всяко дърво, което има плод със семе; те ще ви бъдат за храна.“

А Бог, претворен в човешка плът ни напомни „Яжте живата храна на Бога- плодовете на дърветата и семената на растенията…“

Истинското, дълбоко трансформиращо лечение е свързано с духовното ни израстване, а пътят към него е прилагането на мъдрост и съзнателност. Всеки ден, с търпение и вътрешна притихналост, с проникновение и разбиране, че нищо в нас не е отделено, а съществува единно в стремежа си към Божествения порядък и хармония.

Годините минават, а малките хлорофилни филизи все така актуално занимават цялото ми същество- пълноценна алкализираща вода, аминокиселини, минерали, витамини, ферменти и мощния сулфорафан. Пречистват и реизграждат кръвта, подпомагат продукцията на хемоглобин, пречистват интестиналния тракт, грижат се за черния дроб, неутрализират токсините, борят се с оксидативния стрес, детоксикират лимфната система, повишават ензимната активност, отвеждат тежките метали, благоприятстват клетъчното дишане, създават конструктивни навици, с които да поддържаме посоката, да укрепваме тухличките на личния си храм и светулката на вътрешната ни осветеност.🌱🌞

Подобрявайки собствената ни същност, ние лекуваме и другите, средата около нас и това не е нищо друго, освен изражение на духовния ни повик да растем и еволюираме.❤

Есен, дървета, роса, слънчогледи, изобилен хлорофил, чисти природни звуци, съзерцание на плодовете на Творението и тишина...🌳🌱🌻

Когато външният шум е минимизиран, ние чуваме максимума от шепота на вътрешния повик. Когато ограничим външната цветнотия и информационна престимулация, лимитираме хаоса и крясъка на външната въртележка, проправяме път на реда, хармонията, притихналостта... На чистотата, на яснотата, на пътеката, която Свише имаме да извървим. Това е моментът, в който духовните закони започват да се проявяват в живота ни- катализатор на трансформация, израстване, излекуване...Тиха трансцеденталност, битуване в енергията на непреходното и вечното. Грижата ни става молитвена, ръката ни- възстановител на надежда, сърцето ни- скенер за човешките белези, практиката ни- под супервизията на Бога. 🙏

Мислех си тия дни, че точно това има предвид великия Ханеман, когато говори за „висшата цел на съществуването“, за мисията да следваме правия път, служенето, целта, която дава смисъл и солидни вътрешни устои доживот. Смисълът, който става нескончаем извор на енергия, вдъхновение, здраве, устойчивост и регенерация. Енергията, която ни държи неотлъчно на личния ни път- съзнателни и будни. Това дава фундамент под краката ни и ни кара да си спомним защо сме тук, въпреки всички трудности, обрати на съдбата, житейската горчивина...

Силата избуява от прегръщането на предизвикващото ни, там, където е трудно, но в душата ни щраква онзи категоричен клик- там имаме задача за вършене, нива за изораване, засяване на семена (бъдещи плодове) в благодатна почва...

В изпитанията се отварят врати към дълбочината и точно от там получаваме онзи безценен дар- да виждаме отвъд привидната същност на нещата, да чуваме по-далеч от преходността на светското, да копнеем за истинното, което поддържа чудото на живота и "възхитителния порядък" в нас. И около нас. Далеч от елементарността на всякакви бинарни схеми....❤

Импровизиран храм на хартиената книга, насред модерния свят, пълен с евтино консуматорство и бързи удоволствия ...📖
Така жив, ежедневно променящ аналоговия си интерфейс под ръцете на минувачите, ръчно ъпдейтван, мануално опресняващ паметта си след всеки нов, кротко приседнал четящ... Тихо екстатичен...Никому непречещ...
Алпинеум на шумолящите страници, изпод които прозира аромата на сол, целулозната влага на секвоите...Пресечна точка на въздух, вятър и вода...Досег, мирис, плътност в едно с невидимите отпечатъци на хиляди анонимни човешки пръсти...

Храмът на хартиената книга...Носталгично олдфешън, далеч от повея на всеки дигитален крясък, а уж досами ядрото на модерния град с всичката му налична информационно-радиоактивна мараня...В прозата на цифровото ежедневие и в поетичната строфа, заседнала в процепа на безвремието, насред малката уличка „Якоб Някой си“, вкостена в геометричната прогресия на накривените, керемидени фламандски къщурки...

Малък параклис на думите, татуирани с конвенционално печатарско мастило върху истински хартиени листи- преносител на знание, валидатор на мъдрост, автентично човешко, сетивно преживяване...Далеч от електронния тътен на който и да е пиксел, RGB дисплей, онлайн апликация, хъб, AI, Chat GPT, 4K, 5G и прочие шумни абревиатури...

Тотем на книгата, монумент на анти мейнстрийм грамотността...
Присядаш на малките ронливи стъпалца под стряхата, издухваш прахоляка под себе си, събираш колене, отгръщаш страниците, изключваш се от живота...Чувстваш се като истински натуралист в светинята на буквите, които те разхождат из лехите на времето, което е просто...спряло...Преглъщаш историята, която гали трансцедентално-когнитивната брадавица на жаждата ти за познание и дълбочина- личния ти тероар от вкусова перцепция. После изследваш с всеки мозъчен клъстер дедуктивния статус на аргументите, отбелязваш си важните моменти с флумастер, трансферираш хайлайта на всеки абзац в тертрадка драйв- твоят личен пейпър буук бележник...Усещаш как фасетите на усмивката ти проблясват, докато се свързваш с хартиения контент и просто се разтваряш в него като ефервесцентна таблетка...

Откриваш нов пласт от себе си- щастието е просто един напълно аналогов клик в мозъка ти...☺️
Микросистема на вътрешния покой в макрохауса на външния шум...

Понеже ФБ ме пита "За какво си мислите", ей сега ще споделя. 🙃 Изкуственият интелект колкото и да се напряга, още не е стигнал до мисловните излъчвания на мозъчните клетки, които само на разстояние един клик...И хоп...Да се изсипват в поленцето на публикацията- спретнати и стройни, граматично верифицирани, почти...човешки, готови да се шернат в необятното цифрово море на Интернета...😊 И след като в края на 2024-та, все още се налага да доказвам, че съм природно същество ("Verifying you are human. This may take a few seconds"...)☺️, ще споделя и все още human-оидните си мисли по любимата ми ензимно- хлорофилна тема, които все така актуално занимават същината ми, без оглед на обстрела на цифровизацията, в който тъкмо като природни същества се опитваме да оцеляваме.

Ензимите...Никоя лаборатория все още (подобно на майчината кърма), не е успяла дори да наподоби тяхната Божествена, витална, генерираща живот същност. 🌱🌞💧

Минаха толкова години, но аз не се отказвам от тях, нито те от мен....Държим се здраво един за друг в поредния грипен сезон, в който по няколко десетки пъти на ден някой киха или кашля в лицето ми, но те ме държат на крака в динамичното ежедневие. Устойчив навик, който през годините стана моя рутина- семпла и неотлъчна, като миенето на зъбите. Ензимна порция всеки ден- живителна сила, слънчев хлорофил, клетъчна чистота, резистентност...🍀

Ензимите съществуват само в живата храна, те са транспортъор на живота и са безценна протеинова структура, която пренася енергиен заряд, ключов катализатор на безброй химични процеси в недигиталното ни тяло...Всички те са в пряка релация с наличността на жизненост, сила и имунен отговор.

Младите хлорофилни стръкове са с доказана най-висока бионаличност, което ги прави не само нутритивни, но и есенциален фактор в очистителните процеси. Те спомагат за отвеждане на шлаките, слузта, възпалителните отпадъчни материи извън системата, обновяват, възраждат.

С пречистването и съзнателността ние възстановяваме и рестартираме нашите т.нар. "фабрични настройки"- всички фини сетинги, с които сме дошли да трупаме опит и познания в структурите на Земното. А младите стръкове от броколи са едни от най-активните модулатори на здраве и чистота. Като представители на сем. Кръстоцветни, те притежават супер сила да детоксикират, поради наличието си на глюкорафанин- прекусор на сулфорафана- органосерно съединение, известно с антиканцерогенния си ефект. То подпомага ограничението на туморни формации и увреждане на ДНК, предпазва от оксидативен стрес, лекува възпалението, подобрява кръвната циркулация. Младите броколни филизи съдържат 10 пъти повече глюкорафанин от зрелите броколи и са изобилни на Омега 3 мастни киселини, желязо и всички есенциални микроелементи, фитонутриенти и биофлавоноиди.

Необходими са ни само чисти семенца, буркан с перфорирана капачка или стъклено съдче за поници. Вода, слънчева светлина, нежна грижа. И само след няколко дни, ставаме свидетели на прочутия афоризъм " Тревата е по-зелена не в чуждия двор, а там, където е...поливана".🌱🌞

Семплите съзнателни избори като мъдра мярка в предизвикателствата, които човечеството среща в нашето всячески замърсено съвремие....И нещото, което не подлагам дори и на капка съмнение е простичката истина " Everyone is called, but few will answer the call".

Здравите избори са винаги в унисон на природните закони и ни резонират, когато и ние ирадираме към света вътрешна притихналост, мъдрост и ухото ни долавя хармоничните акорди на...Божествената прониковеност. ❤🌱

Почти 10 месеца ежеседмично мокрихме и хлорирахме тези шарени ананаси на кодов (и розов) фон, които донесоха на Матеа първата степен в умението за спасяване на хора под вода в тези майсторски класове, по които я запали преди време нейния необикновен тренер, колумбиеца Фернандо. 🥳

С тази пета подред национална диплома, тя израсна много- в техничността, в дисциплината да следва последователно своя план и плам към смислеността, да обхожда дълбочините и дължините с всичките им усложнения, тежести, физични закони и препятствия- отвъд статута на малката русалка Ариел и още по-близо до нейната вдъхновителка – смелата и дръзка Ваяна, любимка на Oкеана от анимацията на Дисни. 🧜‍♀️

Радвам се на нейния силен дух, на триумфа й над опастността, чрез който (в моите майчини очи) тя развива нещо безценно- опитност...Есенциално качества за справяне с житейските подводни течения. ☺️

И нека с Божия благослов да гони себе си и занапред в синевата на всеки попътен водоем- канал, езерце, река, океан или...най-обикновена локва на...Живота...❤