Transformation Fire Ministries

Когато малкото е голямо
В Песен на песните 2:15 ни се казва, че „малките лисици съсипват лозето“. Обикновено не големите неща са тези, които ни отклоняват, но малките неща могат да ни разсеят и дори да ни отклонят от пътя на живота. Дните, които пропиляваме, могат бързо да се натрупат до седмици, месеци и години, а годините могат да ни ограбят от целта на живота ни.

Споделих миналата седмица как наскоро реших да определя как би изглеждал един перфектен ден за мен и след това да преследвам това всеки ден. Това промени живота ми толкова много, че се оплаквах колко по-плодотворен можеше да бъде животът ми, ако бях направил това преди петдесет години. Все пак знам, че мога да постигна повече за времето, което ми остава, отколкото през последните петдесет години, ако бъда верен да живея ден за ден, съсредоточен върху най-важните неща, които трябва да правя ежедневно.

Божието име не е „Бях “ или „Ще бъда“, а „Аз Съм“! Важно е да познаваме Неговите исторически отношения с хората и библейските пророчества, но за да Го познаваме такъв, какъвто е, трябва да Го познаваме в настоящето. За да постигнем това, трябва да решим да правим това всеки ден. „ Днес , ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцето си“ (вижте Евреи 3:7). Вчера вече не съществува, нито утре. Всичко, което наистина имаме, е настоящето. Можем да се учим от миналото и да имаме визия за бъдещето, но животът в настоящето е мястото, където трябва да бъде фокусът ни.

Хубаво и важно е да имате дългосрочни цели и видение, но те рядко се постигат без практически действия, стъпка по стъпка, които трябва да се следват с издръжливост и решителност. Успехът не е въпрос на избор на дългосрочни или краткосрочни стратегии, а и на двете. Една от причините новогодишните решения рядко да водят до дългосрочна промяна е, че нямаме краткосрочни стратегии за изпълнението им.

Винаги съм бил визионер, човек на „голямата картина“. Обичам широките концепции и смелите стратегии. Бързо се отегчавам от подробности. Това е слабост, която понякога може да струва скъпо. Не можем просто да вършим частта, която ни харесва, без тежката работа, която не харесваме, когато постиженията ни зависят и от двете. Ето защо ни се казва да поемаме кръстовете си ежедневно и да Го следваме. Да правим това, което ни харесва, не е кръст.

Едно откровение, което обърна това за мен, беше, когато осъзнах, че най-висшето поклонение, което най-много докосва Господ, е когато превърнем това, което най-много не харесваме, в поклонение като на Господ. Такава преданост Го докосва много повече от това просто да правим това, което ни харесва.

Сбъднатите видения обикновено се случват, когато хората са готови да свършат упоритата работа, която е необходима, за да се сбъднат виденията. Също така е необходимо лидерите, отговорни за „голямата картина“, да не се разсейват твърде много с подробности. Кой пътник на самолета би искал да види пилота да помага на стюардесите да обслужват в кабината? Не, искаме пилотът да е залепен за инструментите на пулта и да гледа предстоящите условия. Ключът е да останем на мястото, което е предназначено да заемаме, като същевременно разбираме и уважаваме задълженията и призванията на другите.

По друг начин, всички трябва да бъдат закотвени за практическите детайли, включително най-висшите лидери, отговорни за най-обширните визии. Ето защо апостол Павел, може би най-важният мисионер на всички времена, отдели време, за да свърши досадната задача да строи палатки. Това го държеше закотвен към практичното и способен да се идентифицира с хората, чийто живот е преминал в изпълнение на подобни задачи.

Брат Лорънс, мияч на чинии в манастир, ни даде чудесен пример за това как дори най-скромната работа, извършена като поклонение на Господ, може да се превърне в най-благородната и превъзходна задача. Следователно присъствието на Господ пребъдваше с Лорънс и крале и благородници пътуваха големи разстояния, за да прекарват времето си с Лорънс, скромния мияч на чинии. Някои казаха, че биха разменили своето високо положение и богатство само за грам мир и радост, което имаше брат Лорънс.

Не се нуждаем от по-големи задачи, за да служим по-добре на Господ; трябва да направим задачите, които имаме сега, по-големи. Ние правим това, като ги освещаваме като поклонение на Господ и правим всичко за Него с цялото си сърце.

Рик Джойнър